2024-03-29 00:44
Bultourism
Български каталог с оферти от
хотели и агенции
Начало | ВИП оферти | ВИП агенции | Ново от оферти
Връзки | За нас | Контакти | Регистрация | Вход за агенции и хотели
Бързо търсене:

Къща за гости "Еренджиковата къща"

с.Кръстатица
общ.Баните, обл.Смолян

Адрес:
село Кръстатица

Телефони:
GSM:0888604472
Надя Еренджикова


e-mail: erendgikovata_kashta@yahoo.com
уеб страница:
Къща за гости Еренджиковата къща, Кръстатица
Добавено на:
07-03-2009
Видяно:
16083 пъти

Сподели : Facebook

Информация


„Еренджиковата къща” е едно красиво и спокойно място за селски туризъм, тъй като тя е съхранила уюта, артистизма и автентичността на стария селски бит, предлагайки четири стаи с по две дърворезбовани старини легла. Стаите са обзаведени и реставрирани в автентичната родопска архитектура, като подовете са от лакирано дюшеме, във всяка стая има мосандра (старинен родопски гардероб), а леглата са покрити с козеци. Къщата разполага с просторна механа с камина и две модерно обзаведени бани, едната от които с екобойлер на дърва и електрически бойлер. В тази чаровна и артистична родопска къща за гости ще откриете обзаведена лятна кухня, голям навес с хубав изглед към планината и селско огнище за печене, около което се събират гостите през всички сезони. В близост има място за палатков лагер, а любителите на велотуризма могат да открият добри маршрути за крос кънтри и да тръгнат към красиви местности и хижи в планината. Освен туризъм и планинското колоездене местността предлага условия за лов, както и риболов на пъстърва във водите на река Малка Арда. Тук са развити и спа и балнео туризмът, свързани с процедури или плаж в минералните лечебни басейни на село Баните. Добрата база за селски и еко туризъм води началото си от едни от най - известните туристически дeстинации и маршрути в Родопите, като “Дяволския мост”, през който са минавали някогашните кервани. В местността се намират и още няколко красиви родопски села като Давидково и Стърница, до които водят удобни и маркирани планински туристически маршрути, подходящи за еднодневна разходка.
В село Кръстатица и „Еренджиковата къща” ще Ви посрещне госпожа Надя Еренджикова, която е собственичка на тази селска къщата за гости. Прибавете към това лагерните огньове на открито, домашната кухня с екологично чисти продукти от нашата градина и песента на щурците, аромата на билки и изпечени на жарава пресни картофи, многобройните звезди, които са едва ли не на ръка разстояние от вас. Така времето в „Еренджиковата къща”, село Кръстатица сякаш спира, за да се насладите по - пълно на магията на българската природа, селски бит и душевност. Елате на селски туризъм тук и ще разберете защо Орфей е пял вълшебните си песни именно в Родопите.
За артистичния дух на къщата спомага и постоянната експозиция на художници приложници в къщата, като техните творби допълнително придават приятната атмосфера на конфорт и близост с изкуството и традициите на България.



Услуги

Ако сте любител на екстремния спорт, вело туризма, риболова, лова или селския туризъм, ако имате нужда от живителната сила на минералните бани и спа процедурите, ако обичате девствената природа и домашния селски уют, ако искате да избягате от цивилизацията и да се взирате в нощните искрящи звезди над вас, приемете нашата покана към Вас, вашите приятели и гости – елате в „Еренджиковата къща”, село Кръстатица.

Допълнителни услуги

Подходящи маршрути в околността на "Еренджиковата къща", с. Кръстатица, подходящи за еднодневна ескурзия:

1. Светилището "Карабурун":
То е разположено върху естествено възвишение с надморска височина 1027м. Намира се върху било, издължено в посока изток - запад, на 7 км югоизточно от Баните. Култовото място и крепост напомня на каменните ограждения на светилищата на Елада. В централната част на най – високата част на върха има открити множество керамични фрагменти от Късната бронзова епоха. Местоположението на светилището му осигурява отлична видимост и директна връзка с най - значимите култови места в Родопите – Енихан баба (вр. Свобода), вр. Алада, Ченгене хисар, Камилата, както и някои светилища от региона с локално значение като Чуката на Гидика.

2. Скално светилище в местността "Чукаря" - с.Босилково:
В северния край на с. Босилково, близо до с. Давидково. Възвишението е използвано като култово място в продължение на няколко хилядолетия. Установено е, че през Средновековието в най – високата му част е съществувала християнска църква, въпреки различните вярвания и начина им на изповядване.

3. "Чуката на Гидика":
Чуката на Гидика е скално светилище, южно от пътеката, водеща към Дяволския мост. От най – високата част на “Чуката” има отлична видимост във всички посоки към меандрите на р. Арда – към полуострова на десния бряг, вграден в левия.

4. Велопътека Кръстатица - Стърница:
Велосипедната пътека свързва две села на територията на община Баните, Смолянска област. Селата Кръстатица и Стърница са изцяло планински и отдалечени от останалите населени места. Намират се изцяло в горска местност. Минавайки по маршрута туристите имат възможност да се запознаят с растителното и животинско богатство на планината Родопи, да се насладите на красиви природни гледки към близката околност в специално оформени за целта кътове за отдих и наблюдение.Общата дължина на вело - пътеката е приблизително 12 км. Пътеката е маркирана нагледно съгласно всички изисквания за маркиране на туристически маршрути.

5. Екопътека Вишнево - Гълъбово - Дяволски мост:
Дяволският мост се намира на 4 км източно от с. Гълъбово, което е в състава на община Баните, област Смолян. От двете страни на Дяволският мост се издигат стръмни скатове, достигащи 800 м надморска височина. Достига се до тази забележителност чрез екопътека Вишнево - Гълъбово - Дяволски мост. Дяволският мост (Шейтан кьопрю) се намира и близо до град Ардино в живописен тесен пролом на средното течение на река Арда. Построен е през 15 век върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.
Мостът е пешеходен, дълъг 56 метра, широк – 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височина на централния свод – 11,50 м. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан "Печатът на Соломон".
Мостът е вкопан в здрави андезити, оформени като стъпала. Ниската част на пролома се стеснява до няколко метра. Над това стеснение високите води на Арда са образували по - стара и по - широка (до 1 км) проломна долина, която е издълбана в еруптивни скали между върховете Гюнекая (439 м.) и Хисартепе (380 м.).
В близост до Дяволския мост се намира защитеното от закона и рядко срещаното растение (терциерен ендемит) Родопски силивряк (Harbeleas Rodopensis), открит от унгарския пътешественик Емерих Фон Фривалдеки.
С писмо № 630 на НИПК от 24 февруари 1984 г. мостът е деклариран за паметник на културата. Мостът отстои на 10 км. от град Ардино и до него може да се достигне по черен път с автомобил.

6. Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Част е от Стоте национални туристически обекта.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по - рано.
Още от края на ХІХ в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек - дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.
Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Пеперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено - огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.
Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“.
През 2006 екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 80 - те години на 20 век.[1]

7. Белинташ (още Беланташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, върху която е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. На тюркските езици името му означава "камък на познанието". Белинташ е един от многобройните тракийски мегалитни паметници в Източните Родопи. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград.
Указания за пътя: От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата е вдясно, за Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня, тръгва се надясно (има табела) и се стига до гробище, където има табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно - за Белинташ. Стига се до чешма, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 15 минути извежда на върха на скалата.

8.Село Ненково, Кърджалийско – Тракийско светилище Пещера Вулвата /пещера - утроба/. Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на дупката е 3 метра, а ширината - около 2,50 м. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния ни траколог проф. Александър Фол пещери - утроби.
В далечината на дупката има издълбан олтар висок около 1,30 м, който е с формата на малките срамни устни. В центъра му е направена малка дупка, дълбока около 10 см и широка 5 см, която е изсечена леко настрани. Видяното дава основание на Овчаров да прецени, че пещерата е тракийски храм от ХI - Х в. пр. Хр. Тунелът е с идеална ориентация юг - север, като входът му е от юг. На тавана му има специално направен процеп, през който точно в 12 ч всеки ден пада един слънчев лъч. Той се вижда в продължение на няколко минути, като постепенно се уголемява, движейки се към олтара. При нарастването си светлината добива формата на фалос. През август, когато пещерата е проучена за първи път лъча е бил около 2 метра. През февруари или началото на март обаче слънцето минава на такова ниво, че лъчът се уголемява до 22 м и влиза точно в дупката на олтара. Там слънчевият фалос се задържа с леко трептене минута - две. Това невероятно явление, символизиращо оплождане, е заснето от пещерняка Гумаров с видеокамера. То може да се види само веднъж в годината, точно в 12 часа. Денят, в който се разиграва това чудо, още не е известен на учените, защото водачът пещерняк не е запомнил точно кога е бил в пещерата. Вървейки от изток на запад, слънцето постепенно влиза в малкия скален процеп под формата на продълговат лъч. Колкото повече заревото отива на запад, толкова повече лъчът се увеличава.От пещерата струи вода, която се събира в малък басейн в подножието й. Иначе районът на с. Ненково е абсолютно безводен. Водата в пещерата - утроба се просмуква от скалата и не пресъхва никога. В религията на траките (орфизма) култовите места са винаги на връх в планината, в пещера с течаща вода в нея. Пещерата е за траките символ на утробата, зачатието и възраждането на живота. Затова проф. Николай Овчаров е убеден, че е открил дълго търсената пещера утроба, древния храм на траките, където са се провеждали божествените мистерии наречени още дионисиеви оргии. В България са открити хиляди тракийски жертвеници, но такава пещера - утроба, която обяснява орфизма, досега не е намирана никъде по света. Говори се, че подобни пещери има в Делфи и на о. Самотраки в Гърция, но те не са толкова добре запазени и така прецизно оформени. Нашата пещера край Ненково е храм, в който траките са правели Дионисиевите мистерии, казва Николай Овчаров. Откритието доказва, че орфизмът е издигал в култ слънчевия бог, който опложда подземната богиня майка и това се случва в пещера. Във фрагмент от "Вакханките" на Еврипид се разказва как са протичали тези мистерии. Там се описва оргия, която се прави в пещера с течаща вода, символизираща сперма. Фолклорът ни също пази данни за вярванията на траките. В Странджанско например се почита св. Марина, която е пряка наследница на античните божества. Тя също обитава пещера и култът към нея изисква веднъж в годината момите и ергените да участват в тайнството на зачатието. В сведение на античния историк Херодот също се споменава, че тракийките са участвали в оргии и това е ставало в пещера.

9.Връх Свобода:
Няма друго място, което да отговаря по - добре на описанието на Херидот за местонахождението на светилището на божеството Дионис от връх "Свобода" ("Ени хан баба"), намиращо се на 13 км северно от с. Давудьово (с. Давидково). Старите хора разправяли, че на самия връх се намирали грамадни побити камъни, вероятно останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения, а от там и за предсказания. Ежегодно провежданите религиозни ритуали на самия връх и празненствата на живописната поляна в подножието му, където се събирали представители от всички краища на Родопа планина (Рупчоска околия, Ахъчелебийска околия, Егридерска околия и Даръдерска околия). През първите два дни е имало курбани и молебени, а близо седмица след това се провеждали състезания по борба, стрелба с пушка и пистолет, веселия придружени със свирни на кавали, зурни, каба - гайди, бумтенето на много тъпани. Поляните и върховете са били огласяни от веселия и песни – едно фантастично и чудно празненство в началото на пролетта и лятото – празник на възкръсващата природа.
Тук му е мястото да отбележим факта, че след съединението на България през 1885 година границата с Османската империя минава през водораздела на река Арда и река Марица. Родопите са разделени, а това прави невъзможно продължаването на ежегодните празненства с курбани, молебени, борби и свирни, които може би не са прекъсвани векове наред, а по всяка вероятност и хилядолетия.
Всичко това, а може би и още нещо дава основание, че светилището на Дионис описано от Херодот се е намирало на посочения връх. Може би тук е пророкувала прочутата Сибила, предсказала победите на Александър Македонски, когато той е преминал по древния и свещен път, във връзка с войните му с племето на трибалите. Някъде тук наблизо лежи скрита неговата златна колесница пълна със златни дарове, подарена на светилището от Великия Александър. Пак тук е чул пророческите думи Гай Октавиан, с които е било предречено бляскавото управление на Римската империя от неговия син – Божественият Август. Може би от благодарност за предсказанието, а и не само за това Божественият Август ремонтира и разширява древния тракийски път, като построява пътни станции за пощенски услуги и масиони (станции с удобства за почивка и приспиване).
Като по чудо легендата за Ени хан баба съвпада с легендата за Орфей. Според местните предания Ени хан баба е бил убит на един съседен връх при което е бил обезглавен. Според същата легенда той взема главата си в ръце и така извървява пътя до върха, където главата промълвила: “тук ще ме погребете”.

Има и други легенди за Ени хан баба, които са от по - късни времена и с определен привкус, обслужващ по всяка вероятност временни конюнктурни исторически интереси. По конкретно става въпрос за Енихан баба, като предводител на турците при завоюването на Родопите. Липсва и логика и най - вече историчност в тези преписвани от книга в книга твърдения с неизвестен произход и автор, защото няма нито един сериозен български историк, който да застане зад тези твърдения. Нито в турските архиви, нито в българските такива се намират писмени доказателства за тези легенди.
Oт центъра на с. Давидково се поема в северозападна посока. В края на селото се тръгва по чакълест път в северна посока, преминава се през махала Превала и се стига до равнинната и открита местност "Бъза". След около 2 км вдясно се намира голям разсадник за букови фиданки. От него на около 800 м над местността "Честока" маркировката напуска широкия път и поема на северозапад по било през гора. Пътеката пресича пътя и продължава през стара борова гора до местността "Ангелова каба", където има ловен дом. От там се тръгва на северозапад като след около 20 мин. пътеката свива вдясно и поема по билото. Хижа "Свобода" е разположена в седловината южно от връх "Свобода". От там се открива прекрасна гледка във всички посоки. Преди изгрев слънце, при хубаво време се вижда дори Бяло море.

Екопътека по р. Малка Арда:
Възстановена е съществуващата екопътека, разположена около река Малка Арда. Екопътеката, сама по себе си, е разделена на два сектора.

Загражденска екопътека:
Започва от кв. “Долна махала” в с. Загражден, местността “Воденицата”, където се съединяват две реки. По пътеката има изградени множество дървени мостове, тераси и платформи. Общата и дължина е 13 км. Екопътеката минава през местността “Курбан”, красиво, огледно място, където има място за почивка с барбекю.
На територията на общината съществуват пътеки още от римско време, които се възстановяват и маркират.
Изграден е кът за отдих и места за почивки - на подходящи места се изградени дървени пейки и маси за кратка почивка и закуска, изработени от дървен материал, които естествено да се вписват в околната среда . Общият брой на пейките е 6, а на масите е 3 броя.
Възстановени са 2 чешми и 6 съществуващи кладенци по пътеката.

Първият еко маршрут започва от центъра на Баните и достига 2 км. надолу по река Малка Арда. Вторият въсщност е обходен път до центъра на селото и е разположена в най - високата част на склона. Общата дължина на пътя е 3 км., затворена в кръг. Алеята е предназначена за всички посетители и туристи, които се нуждаят от почивка. Поради това, че е по - трудно достъпен, вторият сектор се използва от хора, които обичат предизвикателствата. Една от главните атракции по прортежението на пътеката е хабитатът за риби в сектора на река Малка Арда.

Орлови скали е тракийско светилище, намиращо се на около 2 км от Ардино и на около 30 км югозападно от град Кърджали. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешка ръка повече от 100 скални ниши (по настоящем са 97, другите 3 са вече разрушени) - некрополи с трапецовидна форма. Дълбочината им е между 8 и 12 см. Тези ниши принадлежат според някой автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. То е имало култово предназначение. В скалните ниши са били поставяни култови съдове при тържества. Някой археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от 5 - 4 век преди новата ера. Възможно е и нишите да са скални гробници - урни, където траките са поставяли праха на умрелите. Обявено за историческо място в природна забележителност.
По голямата част от пътя е достъпен за високопроходим автомобил, а останалата част – пеша.

Цени

сезон стая
цялата къща
от до board (2 легла) (6 легла)
01 Jun 201501 Sep 2015RO 40 лв. 110 лв.
02 Sep 201531 May 2016RO 50 лв. 140 лв.

от 1 юни до 1 септември:
стая/за нощ - 40лв.
къщата/за нощ - 110лв.

от 2 септември до 31 май:
стая/за нощ - 50лв.
къщата/за нощ - 140лв.

за по - дълъг период - цени по уговорка
за празнични дни - цени по уговорка


Снимки


Къща за гости Еренджиковата къща, Кръстатица - снимки  


© 2005-2024 bultourism.com All rights reserved. | Условия за участие | Поверителност 54.165.122.173 - us - us   _          
execution time : 0.01